ХАМАЛИ СОФИЯ
хамали софия 4
хамали софия 5
хамали софия 3
Ще се заемем с нещо, на което всъщност е посветена цялата теория на транссърфинга хамали софия – просто решение на сложни проблеми. И макар че, общо взето, тук няма да има нищо сложно, сега ви предстои да се убедите колко понякога удивително и шокиращо може да бъде всекидневното и очевидното. Ще изпитате странното усещане, че отново сте открили за себе си нещо, което отдавна сте знаели, но същевременно сякаш изобщо не сте знаели. А хамали софия цялата работа е там, че най-неочевидното в нашия свят са простите неща, защото обикновено на тях не се обръща внимание.
Да поставим първия въпрос от предходната глава по друг начин: защо изобщо някои в даден момент е започнал да яде някого? Представете си, че сте долетели на Земята, а там има само растения. Понятието фауна въобще не съществува. Възможно ли е? Напълно. Защото растенията са най-съвършените създания – за да живеят, са им необходими само минерали, вода, слънце и въздух. И са най-мирните и мили създания. Не нападат никого, не развалят околната среда, не се отравят един друг с химия и хамали софия не изобретяват атомна бомба. Единствената проява на агресия от тяхна страна – ако изобщо може да се смята за агресия – е стремежът им да получат повече слънчеви лъчи и пространство за съществуването си. Нали всеки има право на живот!
Във всяко общество обаче, дори в най-мирното и благоденстващото, по силата на неумолимия закон на диалектиката винаги ще се намери поне един „асоциален” елемент – или твърде алчен и лаком, или недоволен от нещо. Какво хамали софия може да му дойде наум? Я вместо търпеливо като останалите да се занимавам с бавно и уморително химическо и фотосинтезиране, да взема да глътна някой съсед. Или да си намеря разбран „приятел”, да го стисна в „приятелска прегръдка” и бавничко да пия сока му.
Така са се появили другите – онези, които живеят за чужда сметка и дори за сметка на чужд живот. Започнали бързо да се размножават и развиват. В хранителната верига вече стоели над растенията, което им давало определено предимство. Много от тях се научили да се преместват в пространството, докато повечето „низши” си оставали привързани към едно място. А скоро започнали да се появяват още по-нагли и лакоми, които се издигнали на следващото стъпало на пирамидата и да изяждат другите, все още хранещи се с растения.
А сега си задайте въпроса: какъв хамали софия е смисълът във всичко това? Действително ли си струва да се катериш по пирамидата, защото горе е по-добре? И наистина ли е по-добре да изяждаш другия, отколкото да се храниш сам, непосредствено, както правят растенията?
На пръв поглед можем да направим „естествения” извод: колкото по-високо стоиш, толкова си по-силен и толкова по-изгодно е положението ти. Да си спомним обаче принципа на Бирхер-Бенер: в крайна сметка всички ние се храним от енергията на Слънцето. Оттук следва, че който е по-близо до източника на енергията и има най-малко посредници, той е в най-изгодно положение на хранителната пирамида. Но откъде идва това съревнование „кой кого ще изяде”? Излиза нещо нелепо – Природата сама си противоречи!
Отговорът е толкова прост, колкото и парадоксален: някому се налага да изяде някого не защото това е по-добро (по-сито, по-вкусно), а защото няма друго за ядене. Обмислете тази фраза. Единствено хамали софия в това е смисълът на надпреварата нагоре по пирамидата. Изглежда напълно естествено, че в природата навсякъде и винаги „някой изяжда някого”, нали? Но ако подминем обичайния стереотип, ще стане очевидно и друго: това не е задължително да е естествено. Обичайно изобщо не значи естествено и нормално. Възможно е дори нашата планета да е едно от малкото изключения в този смисъл хамали софия. А „някъде в далечната галактика” за това и дума не може да става.
